ЛИЕЗО̀Н м. Езикозн. Свързване при изговаряне на две стоящи една след друга фонеми (най-често крайна гласна от една дума с начална гласна на следващата дума) посредством трета фонема. При изучаването на френски език голямо внимание се обръща на лиезоните.
— От фр. liaison.