ЛИЀН м. Простонар. Леген. Лесно можеше да се долови, че тука не е пипала мамината ръка: зад вратата още седяха локвите от лиеня, в който се миехме сутрин. Ст. Чилингиров, ХНН, 191. До него [тютюна] ся намираше и бакъра, т. е. разни цариградски бакърени съдове като тенджери, сахани, ибрици, лиени, всякакъв вид тави и др. бакърени работи. Лет., 1874, 240.