ЛЍЖА, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Обикн. за животни — прекарвам езика си по повърхността на нещо; ближа. На двора, при кученцето, изскочи измършавяла кучка и взе да го лиже. Ил. Волен, БХ, 126. Ненавикнала още, телицата дигаше крак като да ритне, но не смееше. Обръщаше се назад и или само гледаше телето, или го лижеше. Й. Йовков, АМГ, 211. Тя [кравата] от време на време дигаше опашка, протягаше глава и лижеше ръката му. Сп. Кралевски, ВО, 121.
2. Леко допирам езика си до нещо или го прекарвам по нещо, за да го вкуся или за да ям по малко от него. На мама често не ѝ идва млеко оти .. е гладна, затова лиже сол и яде кромид, та да ѝ дойде млеко за нашето малко братче. Сл. Македонски, ЕЗ, 52. Котката го погледна виновно, облиза се, отиде до печката и почна да лиже паницата на Тото. Елин Пелин, Съч. IV, 242. Покрито мляко, мачки го не лижат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 62.
3. Прен. За огън, пламък, светлина, дим — докосвам се до повърхността на нещо и се разпростирам, разстилам по нея, като я обхващам, осветявам. На разни точки на града нови пламъци бликваха над покривите, издигаха се и лижеха с бледочервени езици въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 165. Пламъците лижеха опушеното котле. А. Гуляшки, МТС, 193. Цялата плевня гореше. Огнени езици излизаха из незамазаните, плетени от пръти стени и лижеха сламения покрив. Елин Пелин, Съч. IV, 247. Меките слънчеви лъчи лижеха голите темета на срещната планина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 61. Точно срещу му [на Момчил], .., лежеше Елена върху нисък одър с меча кожа покрит. Както в манастира св. Ирина и сега светликът на елея лижеше лицеmo ѝ, само то изглеждаше малко слабо и на бузите не бяха извъртени някогашните руменини. Ст. Загорчинов, ДП, 472. Огнените езици на прожекторите лижеха облаците, сякаш търсеха мястото на праведния съд, пред който след малко всинца трябваше да се изправим. О. Василев, ЖБ, 135.
4. Прен. За вода — достигам до някаква повърхност, като се плискам в нея, обливам я. То ми праща своя прохладен лъх, а аз моите възхитени поздрави, на него, българското Черно море, което лиже българския бряг. Ив. Вазов, Съч. XVII, 189. Брегът край скалите се свършва и дълбока вода лиже подножията на скалите от двете страни. Ал. Константинов, Съч., 102. През двата тесни прозореца влизаше пролетното слънце и шумът на реката, която линееше основите на Подвиската крепост. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Момичетата го гледаха с любопитство. Вълните лижеха покорно силните му загорели крака. Ат. Мандаджиев, ОШ, 34. лижа се I. Страд. от лижа. II. Възвр. от лижа в 1 знач. Един жълт котарак беше седнал на прага и се лижеше с езика си. Й. Йовков, ЧКГ, 155. III. Взаим. от лижа в 1 знач. Дойчине, ела при мене да видиш как две крави една друга се лижат — те са двете сестрички Тотка и Нонка. К. Петканов, ЗлЗ II, 229.
◊ Дето плюя, не се обръщам да го лижа; дето (където) плюя (плювна), не лижа; каквото (което) плюя, не (няма да) (го) лижа; не лижа това, дето (което) съм плюл. Разг. Не се отказвам, не се отмятам от това, което съм казал или обещал. — Искаш ли си декларацията, Динко? .. — Което съм плюл, няма да го лижа — кротко отвърна мъжът. Н. Каралиева, Н, 189. — Слушай, Гане! .. — Ти на Юрталановата кола не се качвай: той тръгва за Пловдив, а отива в Хасково... — Де, не приказвай така за човека, — сопна му се .. Куцото. — Дал вече дума, пък той плюе ли веднъж, не лиже... Г. Караславов, С, 82. От ка̀ си е задругата, .., Дичовци са — Дичовци, па къде рекат лакърдия, а она се на две не топи, къде плювнат — они не лижат. М. Георгиев, Избр. разк., 47. И кучетата вар не лижат. Разг. Голяма сиромашия, бедност е някъде. Лижа краката (подметките, ботушите, ръцете) на някого; лижа праха (калта) от подметките на някого. Разг. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствам. — Ще отида не да лижа ботушите на Батенберг, а да помогна на народа. В. Геновска, СГ, 177. — Докато ние си леехме кръвта и гниехме в окопите, твоят баща седеше на топло в двореца и лижеше подметките на царя! П. Вежинов, ДБ, 186. Пред големците се превиваше [Ибрахим] като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те ти вярваха на всичките интриги, клевети и злорадства. М. Георгиев, Избр. разк., 118. Лижа-мажа. Разг. Раболепнича, угоднича пред някого, лаская го с користна цел. Като срещне някой по-силен човек, лиже-маже, става по-тих от водата и по-нисък от тревата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 169. Лижа сахана на някого. Диал. Пренебр. Държа се раболепно, лакейски; угоднича. Лиже му езика по задника. Разг. Вулг. Обича много да приказва, има навик много да дрънка, което трябва и което не трябва. Лизала го крава. Разг. Човек, чиято коса стърчи нагоре. Отпреде ти лиже-маже, отзаде ти гроб копае. Разг. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угодничи пред някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. През джам сирене лижа. Диал. Голям скъперник съм. Сол да лижеш. Диал. За място, помещение, къща — много чист.