ЛЍЗВАМ, -аш, несв.; лѝзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лѝзнат, св., прех. 1. Докосвам леко с език веднъж или няколко пъти за кратко време повърхността на нещо; близвам. Щом се почувствува на свобода, Шаро заскача около момчето, слагаше предните си крака на раменете му и се мъчеше да лизне лицето му с грапавия си език. П. Здравков, НД, 193. Сегиз-тогиз [кучето] лизваше една голяма червена рана горе на предния си крак. Й. Йовков, АМГ, 42. Боньо лизна крайчеца на хартийката, залепи цигарата, запали я от карбитката си. X. Русев, ПЗ, 26.

2. Разг. Докосвам леко с език нещо, за да го опитам на вкус или да хапна, да пийна малко от него; близвам. Болният протяга ръка, поднася с разтреперани пръсти лимона до устните си, лизва и замислено го задържа в шепа. В. Ченков, ПС, 139. Напалих печката, .., сложих отгоре три-четири арнаутски чушки, от ония, дето, като лизнеш само с върха на езика си, ще бягаш с двайсет километра в час. Кр. Григоров, Р, 73. Много ще се зарадва, като намери такава голяма мръвка в боба. Откакто се е запостило, не е лизвал блажинка. Т. Харманджиев, КЕД, 47. — Аз няма много да пия успокояваше се сам. Най-напред само ще лизна с езика. О. Василев, УП, 9. Вече няма да лизна ни ракия, ни вино.

3. Прен. За огън, пламък, светлина и под. — докосвам веднъж или няколко пъти повърхността на нещо и за кратко време я обхващам, осветявам. Започна да духа внимателно. Най-сетне малко пламъче лизна ръката му. Г. Караславов, ОХ III, 552. В една ниска сграда с голяма стряха се виждаха две пещи. Едната гореше, мятаха се вътре червени пламъци и от време на време лизваха навън. Й. Йовков, ПГ, 170. Лоената свещ беше закрепена встрани на малка полица. От време на време нейната трепкава светлина лизваше лицата на майката и дъщерята. Ст. Дичев, Р, 91. Първите лъчи на слънцето лизваха менците и саханите и те пламваха с бели и розови пламъци. Д. Спространов, ОП, 39-40. Отляво, откъм острова, се протегнаха мимолетните светли мечове на фара, разсякоха сивия мрак, лизнаха скалите. Ем. Манов, БГ, 120.

4. Прен. За вода, водна струя — докосвам веднъж или няколко пъти за кратко време повърхността на нещо, като го заливам, обливам. Филип слезе по една пътека и тръгна край игривите вълни, които пълзяха почти до краката му. Понякога лизваха сандалите му и мокротата поддържаше хладни стъпалата му, а това беше така приятно... П. Стъпов, ГВ, 58.

5. Прен. За въздух, въздушна струя — изведнъж леко, с лъхане докосвам някого или нещо. Вечерта е паднала, .. След няколко минути излизаме на шосето и веднага ни лизва тънък октомврийски ветрец. К. Константинов, СЧЗ, 172. А вятърът, .., изтънко лизва асфалта на шосето. В. Ченков, ЗХ, 112. От недосегаемата планина ме лизва хлад и ритъмът па сводовете внася в мен порядък. Ст. Сивриев, ЗСБ, 167. Въздушната струя лизваше въгленчетата, те светваха по-силно, припламваха, разгаряха се. П. Проданов, С, 79. лизвам се, лизна се страд., възвр. и взаим. Балона беше дошъл до плета и като гледаше спокойно с влажните си черни очи, лизна се с езика си по задния хълбок, след туй взе да се почесва ο един кол. Й. Йовков, АМГ, 222.

Лизвам / лизна пътя. Диал. Тръгвам бързо. А пък кога лизнеше пътя към планината за агълете, не можеше го стигна и Кръньо Мацата, дето за един ден дохожда от София. Τ. Γ. Влайков, Съч. I, 1941, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)