ЛИЗГА̀Р м. Диал. Права лопата, бел2. Носеха само един копач и един лизгар, за да могат да копаят едновременно. Г. Караславов, С, 52. Сега той взе лизгара, вмъкна се в трапа и продължи да дълбае в меката земя. Ст. Марков, ДБ, 373. Щом поизпръхна земята в градините, работните стопани грабнаха лизгарите и се заловиха да обръщат пръстта. Д. Марчевски, ДВ, 157.
— От гр. λισγαρι.