ЛИКВИДА̀ТОР м. 1. Лице, което извършва ликвидация. Ликвидаторите на жилищностроителната кооперация съобщават на интересуващите се, .. че е решено да се прекрати дейността на кооперацията и тя да се обяви в ликвидация. ВН, 1959, бр. 2589, 2. Ликвидатор на политически режим.
2. Истор. Привърженик на ликвидаторството. Срещу нашата партия тогава се съюзиха всичките ѝ врагове: буржоазията, реформистите и с тях и някои бивши партийни членове и функционери, станали ликвидатори. ВН, 1961, бр. 3019, 2.
— От лат. liquidator през нем. Liquidator или през рус. ликвидатор.