ЛИКВИДА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Истор. Крайно дясно течение в РСДРП след 1905 г. и в БКП след 1923 г., което пропагандира идеята за ликвидиране на нелегалната революционна партия и отрича нелегалните форми на борба. Въпреки известни колебания (..), въпреки моменти като борбата против ликвидаторството, които го [Плеханов] сближаваха с болшевиките, той все пак никога не стана болшевик, а си остана докрай меншевик. Г. Бакалов, Избр. пр, 409.