ЛЍЧНО1 нареч. 1. Пряко, непосредствено. — Пък като ти се не ще лично да се срещнеш с човека, ти земи та му напиши. Т. Влайков, Съч. II, 196. Никой друг от трупата „Театрален напредък“ не познаваше ни лично, ни по име Цонка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57. — На вас лично нищо лошо не съм направил — измърмори глухо шофьорът. — На вас аз съм благодарен за грижите! П. Вежинов, СО, 189. Хронологични са само фактите, включени поотделно във всеки разказ. Тях авторът лично е преживял, изживял и не още .., надживял. Т. Генов, ДОД, 6. Полковник Демиревски загива като истински .. командир. Той лично води атаката па своите хора. Е. Каранфилов, Б III, 310. — Ами че ако нямах тук другари, бих ли се решил да дойда, бе Ванко! С някои съм лично познат, с други само сме кореспондирали. М. Грубешлиева, ПИУ, 54.
2. С прякото, непосредствено участие на дадено лице. — Апартамента обзаведох лично! — похвали ми се моята припряна спътничка! Тонич, ББК, 8. Всичко е уредено лично от него.
ЛЍЧНО2 нареч. Простонар. Красиво, представително. Право да идеш низ Свилена града, / че те сретна Анови дворове, / дворове са лично заградени, / дуварйе са от кара грошеве, / а портите от жълти жълтици. Нар. пес., СбНУ XLIII, 230. — Ой Насто, Насто, / булка невясто, / тий лично ходят / и лично носят. Нар. пес., СбГЗ, 135.