ЛИЧО̀ТИЯ, мн. няма, ж. Диал. Хубост, красота; личота. Му умрела жената на еден маж и му остаила едно девойче от десетина години. Личотията и умнотията на тоа девойче я немало во многу градои. Нар. прик., СбНУ XV, 103. Що по-бърго да прежалам: / дали твоя личотия, / дали твоя умнотия. Нар. пес., СбНУ I, 44.