ЛОГО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, след числ. -о̀я, м. Диал. Трети кон, впрегнат отстрани на два впрегнати в кола коня. Те са едри черни коне, с един логой отстрана също черен, с бяло чело и бели крака. Й. Йовков, ЧКГ, 296.

— От унг. lògò прeз рум. logǎu.


Източник: Речник на българския език (онлайн)