ЛОГОТЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася логотет. Площадът пред логотетския дворец бе изпълнен с разни кочии, подредени чинно в няколко дъговидни редици с лице към колонадите на двореца. Й. Вълчев, СКН, 280. Логотетска длъжност.
