ЛО̀ДЖИЯ, мн. -ии, ж. Архит. Открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сградата, ограничено с колонада, аркада или обикн. само с парапет. Очевидно е влиянието на лоджията и балкона върху естественото осветление на помещенията. А. Дамянов, ЖС, 41. Построени са [сградите] върху колони, за да има в тях по-добра вентилация, а страните им .. са с лоджии, за да се изолира пряката слънчева светлина върху тях. ВН, 1963, бр. 3558, 2.
— Ит. loggia.