ЛОДКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който кара или управлява лодка, обикн. за да превозва по вода на близки разстояния пътници или товари. Дойчин и Дико застанаха на брега на Босфора, извикаха близкия лодкар, дадоха му сребърна пара и се качиха на лодката. К. Петканов, ЗлЗ, 265. Спуснах се по дървените стъпала и се качих в лодката. — За колко време? — запита лодкарят. — Все едно, колкото искаш — отвърнах. Сп. Кралевски, ВО, 23. Оръжието за тази чета било доставено от Румъния. Прехвърляно от лодкарите, то се складирало в къщата на баба Тонка. Н. Ферманджиев, РХ, 272. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните смолни. Е. Багряна, ВС, 72.