ЛОРНЀТ м. Вид сгъваеми очила с дръжка, които не се закачват на ушите, а при гледане се държат в ръка. Като и представиха Найдена, тя вдигна лорнета си и го изгледа внимателно. В. Геновска, СГ, 128. — Да, да, мой господине — казваше той и поднасяше лорнета към късогледите си очи. — Атина хубавее. Ст. Дичев, ЗС I, 278. — Какво правите тук? (приближава се до етажерката и с лорнет гледа камъните). — Α-ха, това рудата. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 394.
— От фр. lornette.