ЛОСТ, ло̀стът, ло̀ста, мн. ло̀стове, след числ. ло̀ста, м. 1. Здрав, дебел железен прът, който служи за повдигане на тежки предмети, за копаене и др. Работниците ломяха скалите с динамит и железни лостове. Д. Ангелов, ЖС, 315-316. Със завидна ловкост той бъркаше под всяка плочка във водата, повдигаше с лост по-големите камъни. К. Ламбрев, СП, 212. Тачката провря железния лост в тъмния зее на прозореца и се помъчи да изкриви железните пръчки. Й. Йовков, Ж 1945, 177.
2. Желязна ръчка за управление на машина. Данко внимателно бутна скоростния лост, форсира колата, но тя упорито забавяше ход, после дръпна ключа. Моторът закиха и спря. Кр. Кръстев, К, 153. Машинистът Лукан — .. — натисна лоста на малкия локомотив и парата засъска през крановете на цилиндрите. М. Марчевски, П, 185. Металическият глас в слушалката отново запращя: — Внимание, внимание! Наближаваме обекта! Пилотът отпусна лоста. П. Бобев, К, 90. Багеристът протяга ръце към командните лостове и тежката машина послушно забива стоманени челюсти в твърдата земя. ВН, 1961, бр. 3063, 1.
3. Железен прът, с който се задвижват и управляват предавателни механизми. Бакърджиев се изсмя гласно .. Наведе се, грабна петкилограмовия чук и заблъска лагерите на пароразпределителя, лостовете му, разкърти с един удар тръбите над цилиндъра. Д. Добревски, БКН, 185. Отиде [Станчо] между лостовете на тепавицата и отби водата, спря чуковете. К. Петканов, X, 118. Едната верига бе блокирала, имаше изкривен съединителен лост. Й. Радичков, НД, 140.
4. Прен. Средство, подбуда за промяна, за усъвършенстване. — Страстта е страшна сила, .. Който умее да използува тоя лост може всичко да постигне, може агнето да превърне в тигър. Ив. Вазов, Съч. XX, 32. — Принудителното писане, това бе лоста за събуждане таланта на Алека. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. — И така, положението е следното — продължи Борис: — вие имате добри връзки с немците, но в момента сте безполезен за тях. Аз пък нямам тия връзки, но държа в ръцете си важни лостове за смяна на политическия курс. Д. Димов, Т, 129. В класическата трагедия съдбата (fatum) е главният лост. В съвременните драматурзи съдбата е заменена с човешките страсти. Б. Шивачев, Съч. I, 61.
5. Спорт. Гимнастически уред — железен прът, издигнат хоризонтално над земята на две подпори. Той [гимнастическият салон] беше бедно мебелиран и учениците разполагаха само с халки, лост и една прескочикобила, скована от нерендосани бичмета. Ив. Планински, БС, 23. Веднаж при упражненията на лоста един новобранец падна с главата надолу и за миг изгуби съзнание. Св. Минков, Избр. пр, 21.
6. Мех. Твърдо неогъваемо тяло, обикн. прав прът, закрепен към ос, около която може да се върти под действие най-малко на две противоположно насочени сили. Направата на римски кантар е едно приятно и същевременно много полезно за вас занимание .. За лост може да ви послужи един обикновен прав клон или дъска, дебела от 1 до 2 см. К, 1963, кн. 3, 46.
7. Остар. Желязно или дървено приспособление за заключване на врата. Славяните искаха да се предадат или да съобщят нещо. Огромната двукрила порта от ковано желязо, с едри мандала и дебели лостове, се отвори полека и със скърцане. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146. Щом той прекрачи високия праг, тя блъсна портата след него и дръпна тежкия, дъбов лост от единия до другия ѝ край, затвори я здраво. Д. Талев, ПК, 443. Затвори се отново вратата на килията, сложиха лоста, заглъхнаха по коридора стъпките на стражата. В. Геновска, ПЮФ, 148.
◊ Двураменен лост; лост от първи род. Мех. Лост, при който рамената на силите са от различни страни на оста му. В долния край се намира оста, около която се върти дъното .. В затворено положение това дъно се задържа от куката на двураменния лост, който се върти около оста. Ив. Иванов, РМ II, 250. Еднораменен лост; лост от втори род. Мех. Лост, при който рамената на силите са от едната страна на оста му. В много случаи подпорната ос на лоста е между приложните точки на силите, .. При други инструменти пък подпорната ос е извън приложните точки на действуващите сили, например при количката с едно колело, .. Такива лостове са едностранни или лостове от втори род. Физ. IX кл, 1965, 108.