ЛО̀СТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от лост; малък лост. Пешка се закани. .. И натисна лостчето на звънчето, никелът запя. А като чу познатия сигнал, Минчо Жеков се сепна, отби малко встрани. Това бе достатъчно двамата да го задминат с едно колело. Ст. Поптонев, НСС, 110. Звънецът отново се обади. .. — Ай да те вземат дяволите! — изруга Стоил през зъби, хлопна лостчето на номератора и се запъти наляво. Д. Калфов, Избр. разк., 254.