ЛОТАРЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Който се отнася до лотария. Едни от тях [работничките] чакаха да ги навести, както в романите, някакво чудо лотарийна печалба или холивудски режисьор да ги изведе от фабриката. М. Грубешлиева, ПИУ, 65-66. И да нямаше у нас закон, който да тури преграда на ония условия, които насочват общественото или частното спестяване не към производителния труд, а към хазартните игри, .., ние пак щяхме да въстанем срещу лотарийната зараза. Пряп., 1903, бр. 4, 1. Лотариен билет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)