ЛО̀ТО, мн. няма, ср. 1. Игра, при която се покриват числа на специално табло с пулове (или карти), носещи същите числа, получавани поред от участниците. — Е, какво да правим сега? — Да играем на лото — предложи Гошо. А. Михайлов, ДШ, 64.
2. Стар вид лотария, в която участва и държавата със залагане на суми на 90 номера.
— Ит. lotto през гр. λότο (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960).