ЛОТОФА̀ГИ мн., ед. рядко лотофа̀г, м. Митол. Митическо гостоприемно племе, обитавало либийското крайбрежие, което се хранело с плодовете на дървото лотос. Лотофагите ги посрещнали без никакви зли помисли. Поднесли им лотос да ядат. И като вкусили от плода, сладък като мед, моите спътници не помислили вече за връщане, ни вест да ни донесат, за каквото бяха отишли. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146. Южно от Габес в залива Сирт се намира центърът на грънчарското производство — остров Джерба. Това е „земята на лотофагите“ на древните гърци, където според преданието растял чудесен лотос. П. Цолов, Т, 17.
— От гр. λωτοφάγος.