ЛО̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. За някои животни — поемам течност с езика си; пия. Намерих го [вълчето] в една вълча дупка при мъртвите му братчета. .. Че си го взех и си го кръстих Найденчо. Научих го да лочи мляко от паницата. А. Каралийчев, B, 10. Каймаков примами котката на съквартирантите cu u ù даде да лочи прясно млечице, примесено с голяма доза рициново масло, след което я натика във вражеската спалня. Тонич, ГЗМ, 44. Той [прасето] завираше цялата си муцуна в мляко, лочеше и пиеше, докато се издуе като гайда. Н. Хайтов, ПГ, 62. — Никой да не го дига! — чу се грозният глас на войводата. — До три дни селските псета да лочат кървите му, месата му да късат. П. Спасов, ГЛЗЗ, 31. Покритото мляко котки го не лочат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 62.
2. Прен. Неодобр. За човек — пия шумно и лакомо. — По-раншният кравар, .., тайно изпиваше половината от млякото, лочеше го като смок, а ние се чудехме защо кравите дават толкоз малко! Ст. Даскалов, СЛ, 294. Той взе една дамаджана и лакомо започна да лочи. Сашо предположи, че това е джин. C. Чернишев, ВМ, 150. Ромеите се просваха по очи в дъното на рова, потапяха лицата си в калната окървавена вода и докато ги тъпчеха, смазваха, мушкаха, те лочеха живителната влага. А. Дончев, СВС, 809. Застоялата се на дъното [на локвите] тиня се подигаше нагоре и превръщаше водата в невзрачен мъток, но ние лочехме сладко, честити, че можем да наквасим загорелите си уста. К. Величков, ПССъч. I, 51. лоча се страд.