ЛО̀ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка. Диал. 1. Съд с форма на корито, от който добитъкът пие вода или помия. Тая заран, .., тя [майката] мами непослушните патета, за да ги нахрани. Но пред тепсията с мамулената каша те предпочитат да се гмурат в лочника или да тичат подир мухите. Ал. Муратов, НТС, 12. Поотпусна се [Ради], обиколи лехите, откъсна си бакла. Надникна в курника, в празната кочина с широк каменен лочник. Ст. Мокрев, ЗИ, 353. — Какъв съд? — стоеше на прага Гана и мислеше. — А бе нали имаше един дървен лочник, не може ли в него? Ст. Даскалов, СЛ, 217. Вода оставаше само в лочника на прасето. О. Василев, УП, 36.
2. Помийна яма (Н. Геров, РБЯ).