ЛОШ, ло̀ша, ло̀шо, мн. ло̀ши, прил. 1. Който има неприятен, злобен характер и проявява желание да напакости и злоба към другите; зъл. Противоп. добър. Тук алчни, лоши, подозрителни, нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, Съч. II, 181. Кучето сега квичеше отчаяно, .., молеше се с човешки глас за спасения от тия лоши и грозни момчета. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Бръмченето на врътеното в самотните ѝ часове не беше като по-напред сладка песен, а тъжна приказка за невесели дни, които лоши и завистливи хора докарват на прогледналото сираче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. —Методи, аз самата съм природно лоша. Признавам! Когато бях малка, хвърлях котката на печката и тя подскачаше върху нея, докато най-после се сетеше да скочи долу. М. Грубешлиева, ПП, 257. И майка им беше лоша жена. Кога забереше да вика, да кълне: .., то да си запушеш ушите, за да не я слушаш. Лил., 1884, кн. 7, 28. // Който е присъщ на човек със злобен характер; зъл. Противоп. добър. Не, обича ли човек децата, забавлява ли се с тях като истинско дете, той не може да има лошо сърце. Д. Калфов, Избр. разк., 379. „От това камъче мога много да печеля!“ — опулил очи алчният съсед. — Но ако попадне у хора с лошо сърце, то може да разрушава и да убива. Ст. Даскалов, БП, 132. — Живот имаше да живее още момичето ми, живот! .. Ама погуби я хорската завист, умориха я лоши душмански очи... Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. Лоша природа са нашите селяни, брате. Чудомир, Избр. пр, 161. Станах от трапезата, отидох към него и му рекох: „Ако искате щото обедът ми да ми направи добро, не ми показвайте туй лошо лице.“ Др. Цанков, ТМ (превод), 161-162. // При гл. съм, ставам в З л. ед. Който при определени условия, обстоятелства и по отношение на някого се проявява като човек със злобен характер; зъл. Годежът ѝ .. беше станал преди десетина деня и всички бяха забелязали, че когато годеникът дойдеше на гости, Аго ставаше сърдит, лош, начумерен. Й. Йовков, АМГ, 16. Йосиф се спря. — Ноне, ти беше много лоша с мене днес. Нито една добра дума не ми каза. Й. Йовков, ЧКГ, 94.
2. Който изразява злоба, неприязън към някого или нещо; зъл. Противоп. добър, благ. — Той е в Търново, па и не ми трябва боляринът — каза Момчил с лоша усмивка на устните си. Ст. Загорчинов, ДП, 106. После той [Васил] видя и запомни лошия поглед на коня, с който го погледна, когато го остави и побегна. Й. Йовков, АМГ, 116. Жената говореше: — Туй живот ли е? Животът е съвсем друго нещо. Ах, да бях на твоите години! Лицето ѝ ce заливаше в доволство, очите гледаха с лош блясък. Вл. Полянов, ПП, 44. Лицето на горския стражар прие лошо изражение. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118.
3. За думи, изрази, мисъл, чувство — който съдържа нещо неприятно, тревожно, обезпокоително, който предизвиква тревога. Противоп. добър. Те [земляците] говорят за теглата и лишенията, .., за лошите слухове, които идат от селата, за писмата, които се губят, за вечните лъжи около мира. Й. Йовков, Разк. I, 63. Празна стоеше златната му чаша [на Алариха], .., а лобът му — набръчкан. Защото нищо добро не предричаха жреците и той налучваше, че ги е страх да го не разгневят с лоша вест. Н. Райнов, ВДБ, 46. — Де го срещна? — едва попита момичето. — Тук. Идеше откъм вас... Душата ѝ пронизаха лоши предчувствия. Г. Райчев, Избр. съч. II, 104. Не знам как да си обясня вашето омълчаване. .. Нима пространствата могат да повлияят тъй разхладително на дружбата? Но аз не смея да правя лоши предположения. Ив. Вазов, ПЕМ, 31. Лоша сам сона сонила. / Снощи е войска минала, / ранена цара носеха, / люти му рани миеха. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 38.
4. За мисъл, чувство, думи, изрази — който съдържа или който е проява на неприязън, злоба към другите. Противоп. добър. И полека-лека, неусетно и за самата Наца, в сърцето ѝ се промъкна, .., лошо чувство на завист, на омраза към хубавото и пълничко бебе. М. Грубешлиева, ПП, 99. Отначало го подозирах, че иска да ме подпитва за нещо, но после разбрах, че не е имал никакви лоши намерения спрямо мене. К. Калчев, ДНГ, 96. — Не се меси в работите на Арики, той е опасен човек. Главата му е пълна с лоши мисли, ще те погуби. М. Марчевски, ОТ, 169. — Тя не ми е рекла лоша дума, не ми е никога отвърнала! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 311. Ръч по ръч, та са скарахме, / лоши си думи думахме, /лоши, драгинко, омразни. Нар. пес., СбГЯ, 82. // Неподходящ, неуместен. Противоп. добър. — Ами, че то [лисичето], с това звънче на шията, нищо не може хвана. .. Тогава аз разбрах нашата лоша шега и дълго време мислих за съдбата на лисичето. Ем. Станев, ЯГ, 45. Това се оказа една лоша идея. Лош съвет.
5. За дете — палав, немирен, непослушен. Противоп. добър. Хиляди училища, .., пълни с отбрани педагози, тъй майсторски преобръщат лошите деца в добри, че не можеш да ги познаеш. Елин Пелин, Съч. IV, 202. Сега педагогията е достигнала своя връх и не позволява вече да има лоши момчета. Елин Пелин, Съч, IV, 202.
6. За предмет, които е с качества много под общоприетото средно равнище; некачествен, недобър. Знайно е, че у добър майстор дори и по-лоши сечива са добри. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. Бръснеше се [Борислав] всеки ден, но поради лошата вода,. ., по кожата му бяха излезли петна. А. Гуляшки, СВ, 22. Изпраната му [на Стефан] фланела на сини и бели черти издава миризма на лош сапун и го прави още по-едър и снажен. М. Грубешлиева, ПП, 54. // Стесн. За храна, ястие — който е с вкусови качества много под общоприетото средно равнище или е лишен напълно от тях; долнокачествен, недоброкачествен, некачествен. — Положението на фронта става много тежко — продължаваше Въкрил. — Хлябът, който ни дават, е много малко, не стига дори за закуска и е толкова лош, че и кучетата не го ядат. Г. Караславов, ОХ I, 403. Всяка вечер Лиса слизаше долу край морето да търси храна и всяка вечер намираше по нещо. Я някоя мида, .., я лоша риба, оставена от рибарите. И. Петров, ЛСГ, 83. Те ядват най-лошите ястия, но дрехите си правят да лъщят от златни украшения. С. Бобчев, ПОС (превод), 104.
7. Вреден, отровен. Противоп. добър. По-рано той [горският] си имал добро конче, .. Но това безценно животно станало жертва на лакомията си, защото след като прекарало една оскъдна зима, още в първите пролетни дни умряло, отровено от лоши треви. Й. Йовков, Разк. I, 238-239. Лошите треви там [в саваните] растат високо и задавят добрите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 8. Като копаех ей там, между малката праскова и германското грозде, за да изкарам лошите растения, одрасках се от един счупен клон на прасковата. БР, 1931, кн. 7, 249. // За мирис, дъх, въздух — който е неприятен, тъй като е нечист, задушаващ; вреден, отровен. Противоп. добър. Минаваме през италианския квартал. Мизерия. Тук наблизо са химическите заводи. Дим и лоша тежка миризма. Г. Белев, KB А, 116. Чъртите му едно време толкоз хубави, .., бяха побледнели и съсипани от тъгата, от глада, от лошия въздух на един тъмен зандан! Др. Цанков, ТМ (превод), 178.
8. Който е в противоречие с нормите, изискванията на обществото; осъдителен. Противоп. добър. За лошо поведение от страна на пътника или при заболяването му от инфекциозна болест той, по заповед на капитана, можеше да бъде свален на първото пристанище. Г. Белев, КВА, 320. На стената до вратата е закачена дъска — половината червена — за добрите и лошите прояви на бригадите и звената. С. Северняк, ИРЕ, 14. Трябваше да заличи [Янко] лошата си постъпка към Стела. Ем. Коралов, ДП, 48. Ковачът пиеше, но поне работеше, а тоя? — Ленивец и готован. Не от ковача, а от него идеше лошият пример. Й. Йовков, Ж 1945, 84. Родителите се грижат ежедневно за възпитанието на децата. Резултатите обаче са различни. Въпреки усилията на бащите и майките някои деца придобиват лоши навици — не се учат добре, стават мързеливи и т. н. ОФ, 1955, бр. 3440, 2. Сега просто се смята за лош вкус да почерпиш с кехлибарено, прозрачно, опъващо се на жичка между чинийката и лъжичката сладко от дюли. Ч. Шинов, БС, 33.
9. Който е под общоприетото средно задоволително равнище за обща съдържателна или художествена стойност. Противоп. добър. Куман не намери Кенике между робините. Напразно я търси във всички шатри, напразно питаше за нея робите и робините на своя лош татарски език. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 409. Лош език, тезисност, загубена художествена мярка се долавя също в дългите и безбройни писма, които ние срещаме по повод и без повод. ЛФ, 1958, бр. 12, 2. „Учителска борба“ не е още боеви орган на българското учителство. .. Вестникът не води борба срещу слабия успех и лошата дисциплина така, че да я превърне в мощно движение сред учители и учащи се. РД, 1950, бр. 208, 2. „Що ти йе конче запряло, / запряло, омршавяло — / дали йот млого каране / или йе йот нехранене, / или йе лошо гледане?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 78. Пише лоша поезия, но драмите му са отлични.
10. Който съдържа, който дава недобра характеристика или представа за някого или нещо. Противоп. добър. Тоя Рачко му правеше лошо впечатление с безочливото си обръщение и с още по-безочливо име. Ив. Вазов, Съч. XXII, 173. И за пръв път започна да изпитва недоволство от себе си, като ученик, получил лоша бележка по любим предмет. А. Гуляшки, СВ, 157. Лоша оценка. Лоша слава. Лошо мнение.
11. Който е неопитен, не умее добре да върши работата си в някаква професия или не умее да се справя в някаква дейност. Противоп. добър. — Аврамов, ти си лош психолог — прекъсна го първият. Ив. Вазов, Съч. XII, 52. — Ти си лоша възпитателка — казва моята остаряла, все пак хубава и умна майка. — Не можеш да изтръгнеш добрия тон от цигулката. (Цигулката е Боряна.) Н. Стефанова, ОС, 90. — Аз нали ти казвам, че не ги разбираш! — .. Но общо взето не си съвсем лош. Идвай от време на време да играем. Ще понаучиш някои ходове от мене. М. Грубешлиева, ПП, 243. Мене ако да питате, аз ща кажа, че Богдан не е лош учител, но е слабичък в учението, то ако ся поучи още, ще стане по-добър за това звание. АНГ I, 124.
12. Прен. Който е изпълнен с грижи, трудности, неприятности. Противоп. добър. Лош е животът по чужди врата. Тежко е да слугуваш на други хора. Т. Влайков, Съч. II, 91. Аз не можех да си представя лошия живот, защото никога не съм се доближавал до него. Виждах само, че робите ни се радваха и плачеха. Д. Немиров, Др, 68. — Лоши и трудни станаха годините, децата искат и да ядат, и да носят, а няма откъде да се откачи, пък на, всичко поскъпва, не знам къде ще му излезе краят. Г. Караславов, ОХ I, 287-288. Били са лоши времена, / били усилни години, / над тебе, земя бащина, / неведнъж са се сбирали / облаци черни и грозни. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 256. Че даде господ зла зима, / зла зима и лоша година. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 96.
13. За условия, обстоятелства — който е неблагоприятен, неподходящ, неудобен. Противоп. добър. Докторът чувствуваше, че тая работа взимаше лоша посока за него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38. Положението ставаше лошо. Ако часовите извикнеха още веднаж, за трети път „стой“, след туй вече щяха да стрелят. Й. Йовков, ЧКГ, 235. По цели дни и нощи той [Борис] кроеше и съобразяваше като какво ще прави ако го придружава един полицай, как би се справил ако полицаите са двама и по какъв начин ще действува ако — в най-лошия случай — полицаите са трима и първият след него е с натъкнати ножове. Г. Караславов, Т, 109. Много неща научават [децата] от улицата, предадени им в лоша светлина, защото нямат възможност да споделят това със своите родители. ЖД, 1968, кн. 3, 5. Но още в третото писмо [на Бонка] се заредиха оплаквания: мястото диво, квартирата лоша, кръчмарска храната. Г. Райчев, ЗК, 71. Наскоро те [войниците] имали поход. Пътища лоши, сняг, студ, навсякъде изгорени и напуснати села, не се намира какъвто и да е фураж. Й. Йовков, Разк. I, 53. В лош момент си дошъл, имам много работа и не мога да те видя. Δ Привечер е най-лошото време за придвижване през центъра.
14. За настроение — недобър, неприятен, мрачен, сърдит. Противоп. добър. Видеше ли някого с лошо настроение, натъжен, той [бай Нончо] подробно го разпитваше за причините на неблагополучието. А. Гуляшки, СВ, 28. — Ти пък какво си се разкиснал — подвикна му [на Ерусалем Захаров] дядо Пинто, който, .., беше в лошо настроение тази вечер.. . Заопявал си като жена на задушница. Д. Ангелов, ЖС, 135. Никола ставаше още no-нервен, лесно се дразнеше, .. Но лошото настроение у него идеше нарядко, като внезапен припадък и бързо преминаваше. Й. Йовков, Разк. I, 47. Заварих го в лошо разположение на духа.
15. За време — облачен, студен, дъждовен, неприятен. Противоп. добър. Валеше дъжд .., и хората се събираха по кръчмите като мухи, пиеха и приказваха за лошото време. Елин Пелин, Съч. III, 56. Обикновено, и нещо като правило беше досега, когато имаше сражение, да е и времето лошо. В такива дни валеше дъжд. Й. Йовков, Разк. I, 83. Зима идва, лошо време хваща. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 274. Лоша зима е настала, / .. / Вятър вей, и мраз, и хала. Ив. Вазов, Съч. III, 56.
16. За болест, рана — опасен за живота, тежък. Бийте ме още веднъж, а пощадете момчето ми Михаля. И то е тук, арестувано е, но е болнаво — тресе го лоша треска. Няма да изтрае. А. Каралийчев, С, 179. Отзад, точно над врата, дето, както разправят, човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина и една драскотина, която повече приличаше на ожулено, отколкото на ударено. Там, на такова лошо място е попаднал камъкът. Г. Караславов, С, 46. В потъмнялото и брадясало лице святкаха очите с лош и трескав огън. А. Гуляшки, МТС, 81. Страните на някои лоши рани, като рани от някой остър връх, като от пирон или от кука, скоро не ся заваряват. НКАФ (превод), 66.
17. С отриц. не. Който е със сравнително, относително добри физически, морални или материални качества, около общоприетото средно равнище; задоволителен, добър. — Хубавичка ли е? — Не е лоша, красивка, русокоса. Ив. Вазов, Съч. XXI, 101. — Ха така, Тантиле, — провикваше се тя [Свиленка]. — Дръж да не се посрамим! Трябваше с Атанаска да се надварвате и на вършитбата, но не ти е лоша и новата помощничка. Кр. Григоров, И, 18. — Тя [книгата] не е лоша — спокойно отвърна Митко. — Но аз и други книги съм чел за Априлското въстание. М. Марчевски, МП, 83. Поминъкът им не е лош. Ив. Вазов, Съч. XII, 121. — Надницата нe е лоша. А. Гуляшки, МТС, 33.
18. Като сказ. опред. Остар и диал. Болен. Марин е нящо лош, нящо му е зле станало, та не знам какво ще се прави. Т. Влайков, Съч. II, 23. А леля ти Гена се поболи след това и лежа лоша нещо един месец. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 30.
19. Като същ. лошият м., мн. лошите. Човек с проклет, зъл характер. Блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти — / доброму добро да прави, / лошия с ножа по глава. Хр. Ботев, Съч. 1950, 32. лошото ср. Всичко, което съдържа отрицателна характеристика. Противоп. доброто. Повечето селяни от село Осеня вече не живееха със старите представи от едно време, че срещите с доброто са по-чести от срещите с лошото. А. Гуляшки, ЗВ, 8. — Не вярвай, сине!.. „Всеки, който е роден от жена, носи от лошото в себе си!...“ Ст. Дичев, Р, 168. От собствен опит по колко пъти на денонощие сърцето ми се е свивало в очакване па най-лошото. А. Гуляшки, ДМС, 154.
◊ Лоша болест. Диал. Епилепсия. Лоша пъпка (пришка). Диал. Болест синя пъпка; антракс. Колцина болни от лоша пъпка, с отекли глави като шиници, намираха спасение само у него. Й. Йовков, ΒΑΧ, 170. Мама, .., много те почиташе. Беше я горил от лошата пришка. Елин Пелин, Съч. I, 184. Лошо гърло. Диал. Болест дифтерия; жабиче. Друга по-голяма несрета връхлетя Черня: завърлува лошо гърло, та погреба той едно след друго две деца. А. Страшимиров, А, 138. И децата на Кочо, по-стария брат, бяха като омагьосани от Ния. .. Благой, по-голямото (най-голямото бе умряло преди година и половина от лошо гърло), ходеше подир нея като сянка. Д. Талев, ПК, 10.
~ Вървя по лош път. Разг. Постъпвам по нечестен, неморален начин, живея безнравствено. Тя си помисли, че най-после се е променил, разбрал е, че върви по лош път. К. Петканов, ОБ, 251. Изваждам / извадя лошо име на някого. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. По-добре да ми извадят окото, че да не ми извадят лошо име. Π. Ρ. Славейков, БП II, 57. Излиза ми / излезе ми лоша дума (лошо име). Разг. Говорят лошо, злословят за мене, опозорен съм от мълвата. Та и какво да правят да не вардят, като знаят, че ако излезе лоша дума, а оно ще е срам и укор на целата задруга! М. Георгиев, Избр. разк., 62. Като дойде до женене, всеки се тегли назад — такваз била, онакваз била, сиреч, излезе дума па момичето, не я щат. Й. Йовков, А, 23. — Излезе само лошо име на девойката, — обърна се една друга. Ив. Вазов, Съч. XXII, 134. Имам лоши очи. Разг. Според представите на суеверните — с погледа си предизвиквам нещастие, зло, болести и под. Разровиха гроба на свадливия Велегнев, за когото още приживе разправяха, че има лоши очи и който въдеше все черни котки, извадиха го от ковчега и му забиха в сърцето трепетликов кол. А. Дончев, СВС I, 69. Лоша ми е била срещата; срещнало ме лош вятър. Диал. Няма да ми върви, няма да сполуча, ще претърпя неуспех. Лоши<те> езици. Разг. Хора, които съчиняват и разпространяват клюки, клевети; клеветници. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил па почивка в Беломорието, Юрталана се поразшътал и докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Г. Караславов, С, 95. Тръгвам / тръгна по лош път; улавям / уловя (хващам/ хвана) лош<ия> път. Разг. Започвам да върша лоши, непозволени, нечестни работи; ставам неморален, нечестен. Никой не знаеше какво става с нея. Разправяха, че тръгнала по лош път. Елин Пелин, Съч. III, 32. (Погледът му пада на Рали, помълчава) — Ех, Рале, .. лош път си уловил ти, синко. Пуснете го!... Не искам да го гледам, че го държите тъй, като хайдутин. Й. Йовков, Б, 140.