ЛО̀ШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Лош. — Се такъв ли е сърдит и намусен? — Какво се такъв, невяста! Още по-лошав е станал. Т. Влайков, Съч. II, 29. Tue разказват, че в неговия характер има и твърде лошави страни. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Тая смъртност [у ловджийските народи] са забележва най-много у децата, които търпят големи нужди и които са хранят с лошава храна. Знан., 1875, бр. 16, 246. „Бре, добре дошъл, драгинко, / да пораздумаш буля си / и да по съдиш батя си, / че сме са снощи карали, / лошави думи думали.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 206. Лошав си съня сънува [Тотю]: / черно, го куче ухапа. Нар. пес., СбВСт, 374.