ЛУТЕЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до лутеин, в който се съдържа лутеин. Клетките па гранулозата възрастват и се размножават. От образуването на особено багрилно вещество те се оцветяват жълто — лутеинови клетки. Ил. Щъркалев, Г, 11.