ЛУФТ, лу̀фтът, лу̀фта, мн. лу̀фтове, след числ. лу̀фта, м. Празнина, разстояние между два предмета, две части, които трябва да бъдат плътно прилепнали. Прозорецът портал, .., зееше полуотворен. . , приклопих зеещото крило към рамката и грижливо превъртях двете му бронзови дръжки, та да не остане между рамката и крилото никакъв луфт. А. Гуляшки, ДМС, 132. В конструкциите не трябва да има цепнатини, луфтове, места, където може да се задържа прах или да застоява влага. Св. Райчева, К, 81. Безбройните луфтове на врати и стъкла водят до бързо изстиване на стъклените клетки и до голям преразход на топлинна енергия. ВН, 1960, бр. 2667, 2.
— Нем. Luft 'въздух'.