ЛУ̀ЧА1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Целя нещо, меря се в нещо, за да го улуча. Докторът лучеше с ловджийската си пушка едно голямо петно от лишеи на една скала на изток. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 41. Ако ти ся мернеше някоя птица, тебе би ся дощяло мясо и ти би закачил да я лучиш с камъне, зачтото нямаш оръжие. Й. Груев, КН 3 (превод), 13. — Я ще си гердан отвържа, / на бука ще го привържа, / на нишан да го улучим, / .. / Сички са нишан лучили, / никой го не е улучил. Нар. пес., СбВСтТ, 782.
2. Улучвам. — А до колко далеч бият бурските пушки? — Лучат добре на три километра. Ама човек ли е, лалугер ли е — там остава... Ив. Вазов, Съч. XVIII, 144. Донка зе да бере грулки от сливата и да замяра въз Ненка, .. Ненко ги ловеше и береше, па и той замярваше с тях да я лучи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 106.
3. Правя различни предположения за нещо; налучквам, лучкам. Пръвите хора как си посрещали и удовлетворяли потребите, това можем само да лучим и да гадкаме. Й. Груев, КН 3 (превод), 12. У Додона, у Епир жреците тлъкували по шумтението на листата на священий дъб... и лучили, что има да стане. ВИ, 24. Гата я [гатанката], гата я, / лучил я три дни, три нощи. / Не можа да я получи. Нар. пес., СбВСт, 532. луча се страд. На това питание всякой би искал да знае да отговори; затова ние пък щем посочим на читателите си на „Летоструя“ едно правило, което някои хвалят за вярно да ся лучи по него за времето. Лет., 1876, VII. Добро със присмех са не лучи; / народ са с сатира не учи. П. Р. Славейков, НМК, 78.
ЛУ̀ЧА СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Целя се в нещо.
ЛУ̀ЧА2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Слагам лук в ястие; подлучвам. луча се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛУЧА̀ ж. Остар. Лъч; луч1. Слънцето са показало на восток и простряло своите златни лучи над райската градина. Л. Каравелов, Съч. VII, 4. В това мое „хождение по мукам“ през най-грозните и гладни митарства, една светла луча озари внезапно душата ми. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 298. Нека го убо последоваме в тия четири части на пътешествието му, че дано една луча от мъдрост сниде върху нас, за да му служи за светилник. Ч, 1871, бр. 7, 222.