ЛУ̀ЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от лучкам; предположение, налучкване. От лучканията да се намери автора на тая книга изглежда най-правдива досетката на едновремешния италиански дипломатически агент в Ранава. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 37. Петър и Ясен били два родени братя. Споряд летописците, тии са били от коляното на старите български крале, други пък мислят, че не са, защото ся приказва за тяхното потекло, то са само лучканията, неподкрепени с никакви доказателства. Б. Димитров, Я I (превод), 6.