ЛЪ̀ВЧЕ, мн. -та, ср. 1. Малкото на лъвица. Някога тя [лъвицата] имаше две деца, две малки лъвчета, но те отдавна се бяха изгубили от очите ѝ. Св. Минков, ПК, 22. Йедин ден Самсон, като отиваше да види жената си, срещна йедно малко лъвче. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 329. „Подайте скоро мрежа, рев надал, / с лъвчета лвица иде срещу мене.“ К. Величков, Ад (превод), 243.
2. Значка с образ на лъв, която се носи на униформена шапка. Насреща ни често се задаваха войници в полувоенно облекло: те носеха черни калпаци със зелени дъна и големи лъвчета вместо кокарди. М. Кремен, Б, 107. Бранислав беше облякъл отново гвардейската униформа със зелените и червени ширити и върху калпака му блестеше разяреното бронзово лъвче на славната легия. Ст. Дичев, ЗС I, 379. 1
— Друга (остар.) форма: лèвче.