ЛЪГО̀СВАМ, -аш, несв.; лъго̀сам, -аш, св., прех. Диал. Лъготя, залъгвам някого, лъгосвам се, лъгосам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
