ЛЪГОТНЯ̀ ж. Остар. и диал. Пренебр. Дребна лъжа. Че изнася [Русия] евтино, изнася, / със това съгласни сме и ний, / но че има дъмпинг — ей това са / дърти чистопробни лъготни! Хр. Радевски, Избр. пр II, 47. Физиономията му представлява една оригинална смес от лъготни и от своенравия. (превод) Ч, 1875, бр. 14, 6.