ЛЮСНЍЦА ж. Диал. Плесница; люсник. Колкот осила има, удари ми [владиката] пет-шест шямара. .. даде ми тогаз едно онлуче,. ., и ма изпроводи със зачервени страни и уши. Дето ша са каже, и аз съм ял от грък владика шамари, пет люсници за рупче. Г, 1863, бр. 5, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)