ЛЮ̀СПА ж. 1. Обикн. мн. Рогова пластинка по тялото на риба, влечуго и при някои бозайници. Успееше ли някой да хване по-едричка рибка, вдигаше я над главата си, тя се премяташе и блестеше на слънцето със сребърните си люспи. Ст. Марков, ДБ, 443. Усмихнати негри в бели халати, .. предлагат спомени от Дакар: .., портфейли от змийска кожа и дамски чанти с истински крокодилски люспи. Св. Минков, ДА, 22. Той [момчето], като се досетил, нагреял люспата на рибата и тя завчас дошла, отишла, та найдела пръстена и донесла го. Нар. прик., Христом. ΒΒΙ, 33. // Пластинка на шишарка. Една шишарка падна в краката ми. Аз я взех. Дебелите здрави люспи бяха разбити и повдигнати и под тях бяха измъкнати семенцата. Ем. Станев, ЯГ, 57. Откъсва [катерицата] шишарките, отделя една по една люспите им и изяжда семената. П. Петков, СП, 11.
2. Обвивката, черупката на плод, семе, яйце и под. Тия дрехи бяха останали от дядо ѝ, .., но бяха още здрави, от домашен шаяк, боядисан с орехови люспи. Д. Талев, ЖС, 69. Виолета, .. беше започнала вече да бели златистите люспи на лука. Д. Кисьов, Щ, 352. Двамата приятели се отбиха от пътя и разгърнаха обвивните люспи [на царевицата]. Леле колко хубави зърна! П. Бобев, ГЕ, 106-107. Разглеждайки под микроскопа ципицата, снета от бялата люспа на луковицата на обикновения лук [кромид], може да се види, че тя се състои от множество плътно прилепнали една до друга клетки. Бтн V и VI кл (превод), 12. Яйца, които са стояли много време в киречена вода, лесно се познават по черните дамги, що имат по люспите си. Ступ., 1875, бр. 7-8, 63. Οни зели да посея ечмико, ама сакали да не се роди ечмик, нело да се роди пченица; затова зели ечмико, та му обелили люспите и он станал като пченица и го насеяли. Нар. прик., СбНУ III, 244.
3. Тънка, твърда пластинка от нещо. То [трикото] блещи като сребърно, цяло покрито с лъскави люспи, и се прелива на талази при сяко движение на бореца. Ив. Вазов, Съч. VI, 136. Камъните като че ли бяха цели метални късове. Имаха гъсти блестящи люспи. С, 1954, кн. 3, 94. Стоманеното ми перо почва да се рони тук, сякаш е направено от люспи. Й. Радичков, ГП, 48. Отпред яздеха десетина конника, облечени в ризници от кожени люспи. Ст. Загорчинов, ДП, 234.
4. Спец. Само ед. и обикн. членувано. Отпадъчен продукт в маслодобивната промишленост, който е съставен от обвивките на маслодайните семена; кюспе. Особено добри са постиженията по намаляване маслеността в шрота и люспата. ВН, 1958, бр. 1997, 2. Заредих няколко въдици за шаран с люспа.
5. Диал. Малка и тънка монета, обикновено изработена от злато, сребро, мед или техните сплави; пара. Нямам и люспа в джоба си. Δ Не давам и люспа за него. // Разш. Пари (Н. Геров, РБЯ). Един долен, сиромах и без люспи работник живеял е в една малка тъмна и жалостна къща. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 19. — Имаш ли люспи и господ ти е приятел. СбНУ XIV, 205.
◊ Шаранови люспи. Диал. Пари. Нема шаранови люспи. СбНУ XXV, 37.
— Други (диал.) форми: лу̀спа, лу̀шпа.