ЛЮ̀СПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Люспест, люспав. По селата невестите носеха сребърни пари на косите. Косите им приличаха на люспени риби опашки. А. Каралийчев, ПГ, 213.


Източник: Речник на българския език (онлайн)