ЛЮ̀СПЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с люспи. Главата му се вкамени, изкривена и страшна на пречупения врат, прикована върху люспестата кора на дървото. А. Дончев, СВС, 773. Двадесет или тридесет люспести шаранчета, .., разучаваха любопитно с опулени очи мястото, където бяха попаднали. П. Бобев, ГЕ, 47. Върху значките .. е изобразено жълто люспесто връхче на никнещ бамбук. Ал. Гетман, ВС, 80. Храбрите български воини от резерва, облечени в зверски кожи, покрити с люспеста броня, слушаха гърмящия грохот на боя. Д. Линков, ЗЗБ, 21. Между фигурките се беше оплела змия, зеленикавосива, със сребрист, люспест корем. А. Гуляшки, СВ, 186.
2. Който се дели на люспи или е съставен от люспи. До края на годината ще се издигне фабрика за люспести плоскости. Н. Тихолов, ДКД, 120-121. Люспеста скала. Люспеста слюда. Люспести тикли.
◊ Люспеста муния. Птица от семейство токачи, отглеждана от любителите на екзотични и декоративни птици; люспогърда муния. Люспестата (люспогърда) муния .. е също твърде разпространена сред любителите. Твърде красива птица с тъмноорехово оцветени глава, гръб, крила и опашка. Вл. Помаков, ПДП (превод), 148. Люспест мравояд. Вид мравояд, чийто гръб е покрит с големи рогови люспи; панголин. Pholidota. Може да се види и увиснало, закрепило се с опашка за дървото, чудно животно — панголин или люспест мравояд. Л. Мелнишки, К, 12. Люспесто изтравниче. Многогодишно тревисто растение, което живее по отвесни варовити скали, обикн. със северно изложение. Asplenium lepidum.
— Друга (диал.) форма: лу̀спест.