ЛЮ̀СПИЦА ж. Малка люспа; люспичка. Огрейни ми слънчице, да ти кажа майчица, в орехова люспица, в кочанова зелчица. Π. Ρ. Славейков, БП II, 6. Зад гъстия лещак се сивееха сипеи, искрящи от блясъка на люспици слюда. X. Русев, ПЗ, 284. Около огнището на калайджията имаше тук-таме изгорял памук, люспици от обгоряла мед. Д. Калфов, ПЮН, 31. Той бе събирал това злато много дни, люспица по люспица, зрънце по зрънце, по пясъците на рекичките, които слизаха от околните планини. Д. Талев, С, 250. Кога прецъфти ръжта, под всякоя люспица ся подава зрънце, което най-напред е бяло и мяко. Д. Манчев, БЯ1,138.
— Друга (диал.) форма: лу̀спица.