ЛЮ̀СПЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Беля, люпя, олюпвам, стържа (Н. Геров). Люспя риба. люспя се страд.
ЛЮ̀СПЯ СЕ несв., непрех. Люпя се. Орехите се люспят. Трябва да се берат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
