ЛЮ̀СТРА ж. Остар. Полиелей; люстър. Разкошно и с вкус накичения салон, озарен от висяща лампа люстра, .. и тънкия вкус на младата домакиня бяха умели да повишат привлекателността на великолепната обстановка. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. Погледайте салона: трите зали светли — / пред вас отварят се една след друга. / Сияят люстри и лъщят паркети, / а в тъмни фракове стои прислуга. Ем. Попдимитров, СР, 53.
— От фр. lustre.