ЛЮТЕВИНА̀ ж. 1. Миризма, вкус на люто. Лютевината на чорбата е поносима. Δ Усещам лютевината на ракията.

2. Диал. Лютене; лютба. Личеше, че е запотен, топло му е, макар и да пролитаха от декемврийската лютевина дребни снежинки. Кр. Григоров, Н, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)