ЛЮ̀ТЕНИЦА ж. 1. Ястие, което се приготвя чрез варене и пържене от червени пиперки, червени и сини домати. Срещнала ги майката на Гергин Радинов, поканила ги вкъщи и ги гощавана с лютеница. Ем. Манов, ДСР, 403. — Изгорило ме пустото му ястие — лютика ли беше, лютеница ли го казваха, ама сякаш че пламък излиза из гърлото ми. Ц. Гинчев, ГК, 102. Навред, дето са обърнеш, ще видиш голота, страшен мълчелив глад. .. Храната му [на българина] остана само един прост качамак и лютеница! НБ, 1876, бр. 35, 137. Натръля лютеницу за вечеру. СбНУ XLIX.781.
2. Диал. Коприва или друго вариво, готвено на каша с люти чушки. Она беше родена пастирка — / ка препаше шарена престилка, / ка нарами кривак дряновица / ка уземе гърне с лютеница, / ка подкара стадото на паша. Елин Пелин, Съч. V, 119. Нека, .., да направим тука един списък на българските манджи... Почвам: попара, лютеница, зелник, тиквеник. Ал. Константинов, Съч., 237. Тук и там се чуваше ритмично тракане в дървените пахари, в които приготовляваха лютеница от варени картофи и пиперки. П. Здравков, НД, 7.