ЛЮТЕРА̀Н м. Лице, което изповядва лютеранство; лютеранин, лютеранец, протестант. Жестоките борби между лютераните и католиците, no-скоро борбата между две вери — между правоверни и разколници, е пренесена в една битова среда, между селяни. К, 1925, бр. 59, 1. Пребройте в Швейцария числото на народите, на наречията, на вероизповеданията — французи, немци, италианци, католици, лютерани, калвинисти, които живеят в добро съгласие под също федеративно знаме. Пряп., 1903, бр. 17, 2. Противниците на римокатолическата църква разделили ся на лютерани и реформати. ВИ, 134.
— Друга форма: лутера̀н.