ЛЮТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има остър, парлив вкус, мирис; лют, парлив. Тръгваше си [Матей] и нарочно се отбиваше в кафенето — не да гледа картоиграчите, а да го облъхне лютивият дим на цигарите. Ив. Давидков, КХ, 84. Мама режеше наред чушките, без да отделя лютивите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 13. Парите на лютивата течност ме давеха, очите ми се пълнеха със сълзи. А. Гуляшки, ЗР, 244. Дълго време въздухът в двора беше напоен с остра лютива миризма. Г. Караславов, Избр. съч. X, 76. ● Обр. Но тоя град е люлка на тютюна. / В лютива задуха угасват тук / из фабрики сред прашната фъртуна / старик приведен и невръстен внук. Бл. Димитрова, Л, 213.
2. Който е направен лют, към който са прибавени подправки с такъв вкус. Кашкавалът придобива особено парлив (лютив) вкус. Н. Димов, и др., ТМ, 240. Евстати вкуси от боба. Беше лютив, но му хареса. А. Гуляшки, МТС, 48. Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат. Елин Пелин, Съч. II, 160. Месото беше нарязано на малки парченца и сготвено с настъргани картофи, .. Но всичко плуваше в тлъстичък сос и имаше приятно лютив вкус. Ал. Бабек, МЕ, 135. — Да ти нарежа ли от лютивата наденичка? А. Гуляшки, МТС, 65.
3. Който причинява парене, възпаление, раздразняване, изгаряне, вреда; парлив, лют. Сапунът бил лютив. Който си поотворел очите, долютявало му. Ран Босилек, ВП, 121. Щом допря лютивата ракия до устните си, дядо Иван ахна. Ст. Марков, ДБ, 100. Той усети мъчителни болки в сърцето си — там сякаш имаше забит лютив, остър трън, който навлизаше все по-дълбоко в тъканта. А. Гуляшки, Л, 79. Остра, лютива мъгла беше припаднала над града, улиците бяха съвършено пусти, лампите като че плачеха от безпомощност да разпръснат тази мъгла. Д. Ангелов, ЖС, 546. В завода поставили в един казан дърва, в друг — въглища. После ги загрели. Тогава от тях се отделила някаква лютива пара с миризма на болница. П. Бобев, ГЕ, 123.
4. Прен. Разг. За думи, реч и под. — който е ядовит, гневен, остър, лют. В устата на Красимир Кьосев, .., се надигат остри, лютиви думи, но той ги задържа. Отеч., 1979, кн. 17, 20. И думата му, / някога лютива, / гори в сърцата / като благ съвет, / гори в сърцата, / води колектива / и някак си / по бащински зове. Г. Бицин, РД, 1958, бр. 215, 4.
5. Като същ. лютиво ср. Разг. Нещо, което люти; люто, лютивина. Ами защо ни веднъж не си посегнал към пърженото месо? .. А, обичате лютиво? Браво! Г. Караславов, Избр. съч. III, 150. Изкуството на Кира е познато: / Умее той през есенните дни / да се приготви, да се нареди / за гостите си. Там едно най-често трябва: / Лютиво! К. Христов, ЧБ, 231. Седях върху камъни, направени на фигура край пътя и търках лютивото от очите си, а те ставаха още по-лютиви от потта. Й. Радичков, НД, 190.
<> Лютива масловка. Вид масловка с полукълбеста гугла, червенокафяви тръбички и със силно лютив вкус, който определя използването на гъбата като подправка. Suillus piperatus. Лютива мента. Разг. Вид мента, за която са характерни силният аромат и лютивина. У нас в Карловско, Казанлъшко и Троянско се отглежда едно ароматно растение лютивата мента. Бтн VI кл, 130. Лютива млечница. Горска гъба с фуниевидна гугла, бледи жълтеникаво-червеникави пластинки и със силно лютив вкус. Lactarius torminosus. Гуглестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (трепетликова гъба), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн V и VI кл (превод), 169.