МАГА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от маган. Жената .. продължи да върти маганчето и от едната страна изчистеният памук се диплеше в положения панер, а откъм другата оголените семена падаха черни и твърди, с формата на сълза. Л. Михайлова, Г, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)