МАГА̀РЕНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. от магаре (в 1 знач.). Преди две години бяха му [на Нове] възложили да пренесе от града четири пушки и четири снопа ръженица — .. Натовари той магаренцето си със снопите и тръгна. Д. Талев, И, 106. Каруцата се търкаляше бавно по неравния и стръмен път, слънцето припичаше, срещаха се от време на време групи селяни с коли или магаренца, натоварени с дърва на път за града. Л. Стоянов, Б, 52. Вуйчо слезе долу и след малко изкара от хармана същата някогашна двуколка, запрегната с магаренце. Ем. Робов, СбСт, 171. Аз ще да си купя / сиво лисо конче, / .. / И ще да си купя / лисо магаренце. Нар. пес., СбВСт, 502.
2. Спец. Тънка дъсчица при някои струнни музикални инструменти като цигулка, виола, контрабас, китара, гъдулка и др., разположена до резонаторния отвор, на която са подпрени опънатите струни; магаре (в 4 знач.). Капакът на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето — от синорна круша. А. Каралийчев, СР, 40.
◊ Водно магаренце. Вид ракообразно животно със сплеснато гръбно-коремно тяло, подобно на мокрицата. Asellus aquaticus. Жилището е готово и паякът застава при отвора на звънеца да дебне плячката си — водни магаренца, ларви на комари. ВН, 1959, бр. 2506, 4.