МАКВЍСИ мн., ед. (рядко) маквѝс, м. Съобщества от няколко вида обикн. вечнозелени трънливи храсти, които растат по скалисти и силно ерозирани почви в райони със средиземноморски климат; макия. Характерни са [за субтропичния пояс] също вечнозелените мъчнопроходими храсталаци, наречени маквиси. Те се състоят от дива маслина, чимшир, нискостъблен дъб, бодлива драка и др. Геогр. VI кл, 1965, 30. Най-характерен представител на средиземноморската растителност тук [в Далмация], както и в Корсика, е маквисът. Л. Мелнишки, ПП, 147. Красивите тъмнозелени средиземноморски маквиси виреят и в по-влажните места. Б. Петровски и др., ЮА, 48-49. В различните части на Сирия се срещат интересни, невиждани у нас растения във вечнозелена премяна — гарига, маквиси, мирти, лаври, драки, олеандри (лян или зокум). Гаригата и маквисите покриват високите части на крайбрежните планини. В. Дойков, НС, 26.
— От ит. macchia през фр. maquis и рус. маквис.