МАКЕДО̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до географската област Македония и до македонец (в 1 знач.), който е свързан с Македония и македонец. Събуждане съзнанието на македонските българи се дължи в голяма степен тям [на братя Миладинови] и с тая си патриотическа деятелност те са си навлекли омразата на гърците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 13. Въпреки ужаса, който обхванал югозападните български земи с нахлуването на турските отряди, народните маси не се обезсърчили и не сложили покорно оръжието си. С мъка напредвали османските завоеватели из трудно достъпните македонски планини. Б. Цветкова, ТВ II, 127. Даже като знаменит поет вече в София той [Яворов] се чувствува най-добре, най-свободно сред свои стари другари от Чирпан или сред прости македонски четници. ЛФ, 1958, бр. 2, 1. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни подред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония. Върху всяко камъче от македонската земя се изсипа тежка, огнена стомана. К. Петканов, МЗК, 252. Македонският български войвода дядо Илю е ранен с три тежки рани. НБ, 1876, бр. 39, 154. — Гьоргьо, кой че ти шета по равни двори? / Македонска комито, карадоска войводо! Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 18.
2. Който е характерен за българите от географската област Македония. Те бяха с погрознели и груби лица, облечени вехто, в потури и елеци — рухото им беше македонско. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 118. Заедно с тия дрехи на стената висят още: .. македонски кебета и обшити със злато и с коприна шеврета. Л. Каравелов, Съч. II, 43. Костаки свиреше с българина македонски песни, а другарите му ги пеяха. Ц. Гинчев, ГК, 345.
3. Който се отнася до Македония и до македонец (във 2 знач.). Македонската академия на науките и изкуствата е основана през 1967 г. в Скопие.
4. Истор. Който е свързан с изчезналото древно племе македонци и с тяхната държава. От горещия пясък на пустинята се зададоха войниците на македонския цар и се втурнаха към стените на библейския град Вавилон. А. Каралийчев, ТР, 77. При царуването на Филип II Струма е служила за източна граница на Македонското царство. П. Делирадев, В, 119. Подир сражението при град Ипса .. [пълководците] разделили помежду си всичките завоевани от тях страни на няколко господарства, от които били главни: египетското, .., сирийското, .., и македонското. Г. Йошев, КВК (превод), 86-87. // Който е свързан с областта Македония в пределите на Византия. И обсади Симеон града [Цариград] от североизточните двери на Анастасиевата стена, .. Отнет бе пристъпът от македонските теми до града. Н. Райнов, ВДБ, 67.
◊ Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Истор. Организация на македонските българи, съществувала от 1919-1920 г. до 1934 г., която се представя за приемник на ВМОРО и се бори за политическа и национална свобода на българите в Македония. Македонска фаланга. Истор. Военен строй, въведен в Македонската империя от Филип II, при който войниците са подредени в 16 реда тежко въоръжена пехота, пазена от двете страни от конници и леко въоръжени пехотинци. Забележителна реформа на Филип II била въведеният от него нов военен строй — македонската фаланга. Ист. V кл., 95.