МАЛЮ̀ГА ж. Диал. 1. Надебелен край на тояга. Па кривака му да видиш .. цяла суровица, накрайо с малюга, .., колко главата ти. Елин Пелин, Съч. V, 84.
2. Разш. Дебела тояга, сопа (Л. Андрейчин и др., БТР, 1973).
