МА̀ЛЯ̀ ж. Диал. 1. Голям дървен чук за набиване на колци, дървени клинове и др.; малица.
2. Голям железен каменарски чук.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
МА̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Правя нещо да стане малко; намалявам.
МА̀ЛЯ СЕ несв., непрех. Ставам малък; малея, намалявам се. Ете оттогай ватило руското азно да се множи и царщината да му се шири, а от турчино да се мали и да се сиромаши. СбНУ XXIX, 193.