МАМАЛЍГА ж. Диал. Качамак; дивяк, дивеник. Всеки притежаваше парче лозе и парче нива, която засаждаше преимуществено с царевица — храна за семейството му с прославената мамалига и храна за прасето. Д. Казасов, ВП, 52. Хъшовете псуваха неизменната мамалига с краставици, говореха за печено прасенце, за хайдушки кебап, за руйно вино. Ст. Дичев, ЗС II, 143. „Към влашката мамалига и българския кукурузен хляб той [руският солдатин] е длъжен да привиква именно в това време, когато от него са изисква пълно напрягане на неговите физически сили.“ НБ, 1877, бр. 63, 246.
— Рум. mămăligă.