МАМАЛЍГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е присъщ, свойствен за мамалига; качамачен.

2. Който е от мамалига; качамачен. Румънската троха е предимно мамалигова, тамошният врабец повече с мамалигова троха се прехранва. Й. Радичков, НВ, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)