МАМЕЛЮ̀К, мн. -и и -ци, м. Истор. 1. Войн от личната гвардия на египетските султани, набирана от тюркски и кавказки военнопленници, която от ХIII в. след заграбване на властта управлява до завладяването на Египет от Турция. Тези [айубитите] последните бидоха съборени от собствените си пазители, мамелюците, военно тяло, което са събираше от странни роби. С. Бобчев, ПОС (превод), 256. В тоя поход много мъка претърпели французите по песчяните пустини, в които непрестанно нападала на тях силна египетска войска — мамелюците. Г. Йошев, КВИ (превод), 327-328. Мамелюците са били унищожени напълно през ХIХ в.
2. Конен гвардеец от личната охрана на Наполеон Бонапарт, набрана от него по време на похода в Египет.
— От араб.